URL
  • ↓
  • ↑
  • ⇑
 
14:19 

...Че вие виждали ли сте котка, която се интересува какво говорят за нея мишките?
Душата устремена към безкрая и сърцето няма свян
Мястото ми не е в рая - определено не е там
Чудя се страницата или гърба си да обърна?
Плувам към дълбокото, а дали ще мога да се върна?
Мисля - на кръстопътя… точно в неговата среда
Лежерно - сякаш имам цялото време на света
И пак ще оцелея - това го мога най-добре
А тя реката на времето всичко отнесе


Архив 13.09.2008г.

@музыка: Нели и Слави

00:44 

СТАВАЙ!

...Че вие виждали ли сте котка, която се интересува какво говорят за нея мишките?
Тъжни хора.
Ако се заслушаш, можеш да чуеш как зад огромните постижения тихо плаче чувството за нищонепостигане. Защото много по-трудно е да пресметнеш какво губиш в моментите, когато печелиш. Нали? … А после този комфорт излиза прекалено скъп. Приземяването е болезнено. Прегръдката на сивия бетон е студена, катранено-лепкава.. и те поглъща.
Всичко е възход и падение, слънце и облаци, приливи и отливи, черно и бяло. Приземяванията не убиват, а дават сили да продължиш, да се видоизмениш…в нещо по-добро.
СТАВАЙ!
Изпитанието за успеха е не какво правиш, когато си на върха. Успехът е колко високо отскачаш, когато удариш дъното. — ген. Джордж Патън

@музыка: ТНМК - Восени

@настроение: Спи ми се вече

22:10 

...Че вие виждали ли сте котка, която се интересува какво говорят за нея мишките?
Тик – так... тик – так времето равно отмерва секундите ....
Преди беше прост механизъм и всичко, което се изискваше от него беше да тиктака...
Сега си има лампичка, която свети в тъмното, хронометър и малък вграден компас. Разглобяван е хиляди пъти на съставните си части и е започвал пак да работи „почти като нов”.
Технологиите бързо се развиват, при всяко разглобяване получава ту удароустойчивост - ту някоя друга аларма за разкош.
Времето минава – не можеш да го догониш.
Можеш да го разпилееш, да го изгубиш, но никога да го спреш, върнеш или притежаваш.
Ние сме просто затворници на четвъртото измерение.
Толкова е просто....
.....толкова, че чак ти иде да събереш всичко и да го изхвърлиш. Разделно-разбира се. Сълзите в очите и разбитите сърца отделно от илюзиите, лъжите в никакъв случай заедно с вярата и убежденията и добрите намерения.
.........Не знам колко време е изминало,
само знам, че сякаш е вечност...

10:11 

Камень

...Че вие виждали ли сте котка, която се интересува какво говорят за нея мишките?


Любов и внимание е всъщност едно и също нещо! Ако няма внимание - значи няма и любов...не се старай да я намериш......

11:06 

С ДНЕМ ПОБЕДЫ!

...Че вие виждали ли сте котка, която се интересува какво говорят за нея мишките?

20:12 

August Rush

...Че вие виждали ли сте котка, която се интересува какво говорят за нея мишките?

19:59 

FIREPROOF

...Че вие виждали ли сте котка, която се интересува какво говорят за нея мишките?

18:35 

The best of me

...Че вие виждали ли сте котка, която се интересува какво говорят за нея мишките?

17:49 

Защото вече не е срамно да живееш като стока:(

...Че вие виждали ли сте котка, която се интересува какво говорят за нея мишките?

14:01 

...Че вие виждали ли сте котка, която се интересува какво говорят за нея мишките?
Искам да се събудя на друга далечна планета, където никой няма изисквания и очаквания и всички са свободни.

21:21 

2о13

...Че вие виждали ли сте котка, която се интересува какво говорят за нея мишките?
През тази година не писах много. Мисля, че е причината е, че се чувствам малко по-спокойна и по-щастлива.
Разбрах, въпреки че и преди го знаех, че всичко се крие в мен...за всичко причината съм АЗ.
Разбрах, че най-важните статуси, са тези с които не парадираш....тези в които чувстваш принадлежност, щастие и любов.....




@музыка: grafa sedemte ezera

15:33 

ПОСВЕТЕНО НА ЕВА - За сувенир ;)

...Че вие виждали ли сте котка, която се интересува какво говорят за нея мишките?


По този път - прашен
И днес трябва да премина
Живота ме извайва,
но от КАМЪК съм аз - не съм от глина

А как мразя само-
стени, затвори и огради
През тях напук аз преминавам
Презирам аз прегради

Поражения мога да приемам
И знам - не трябва да се търси мъст
Пръв да хвърли камък този
Който грозно сочи с пръст

Спъвах се - и немалко пъти падах
По настилки – до блясък лицемерно измити
После гордо се изтупвах и изправях
С два юмрука за бой свити

Изгорена се чувствах - до основи
Объркана сломена - за момент сама
Дори загубила разсъдака си –
но ЗНАМ ще възскръсна от пепелта

И тогава няма да ме е СТРАХ от огън
Аз вече съм горяла - неведнъж
Колкото и болки аз да имам
Ще се отмият с пролетният дъжд

Живота е строга въртележка
Не е като тези «за деца»
Плаща всеки свойте грешки
Знайте - Всичко има си ЦЕНА

И как живеете във рамка?
Гледащи някак от страни
СМЕЛОСТ трябва – не безволие
ТЯ побеждава - най-тежките беди

23:41 

Мадлен 2

...Че вие виждали ли сте котка, която се интересува какво говорят за нея мишките?


Любов, маскирана с безлюбие.
Безлюбие, маскирано с любов.
Спонтанност в пътя ти изгубена-
това си ти, човеко нов!

И нямаш никаква идея
колко си жалък отстрани.
Прости, душата ти къде е?
Не чувстваш ли,че я боли?

Кому е нужна тази маска?
Та тя те души и тежи!
Не плаща никой пълно каско
за самоделните щети.

Убиваш себе си полека,
щом да изглеждаш ти е цел.
Да бъдеш е уви не леко,
защото значи да си смел.

Страхът е твоята защита.
Да бъдеш себе си не смееш.
Но аз не мога да не те питам:
живота на кого живееш?

Мадлен Алгафари

21:11 

...Че вие виждали ли сте котка, която се интересува какво говорят за нея мишките?
..............Ах! Една само клечка кибрит можеше да му помогне, ако посмееше да я извади от кутията, да я драсне о стената и да си сгрее пръстите!


..............А в ъгъла, облегнато до стената, стоеше в студеното утро бедно момиченце с червени бузички и с усмихнати устица — то беше замръзнало през последната вечер на старата година.
Новогодишното слънце изгря над мъничкия труп. Вдървено седеше момиченцето с кибрита си, от който една кутия беше изгоряла. „То е искало да се стопли!“ — казваха хората. Но никой не знаеше колко хубави неща видя то и в какъв блясък се възнесе...................


23:40 

Слънцето изгря, слънцето се скри........

...Че вие виждали ли сте котка, която се интересува какво говорят за нея мишките?
Изморена от себе си. Отново. И не знам кога ще си дам почивка. Неблагородно завиждам на всички на които не им е нужно да се вкарват в сложни анализи на ситуацията за едното просто решение. Браво на вас! Елате ме научете как да живея.........,защото слънцето изгря, слънцето се скри, а под него нищо НОВО.....


00:35 

Писането - спасителна жилетка 1

...Че вие виждали ли сте котка, която се интересува какво говорят за нея мишките?

Понякога си чета стари неща. Мъчно ми става малко.
Все едно искам да кажа всичко на този свят...(докато съм в пълно съзнание) в някакви си пет реда. И все едно си вярвам, че го мога.
Истината е, че да пиша глупости е едно, а да ги говоря съвсем друго. Определено на никой не бих казала примерно „Живота е вещица, която те угоява с вина и болка”?! Не, че някой ще извика белите престилки да ме приберат, но най-малкото хората ще започнат да се притесняват за мен. В такива моменти се радвам, че разума ми НАДДЕЛЯВА и си държа езика зад зъбите.
Друг е въпросът, че от дълбоките ми размишление нито съм станала
по-животограмотна, нито грамотността ми по-жива. Напротив. Колкото повече му мисля (пиша)-толкова повече се прецаквам – математически казано ПРОПОРЦИОНАЛНО!
А и от мислене особено за „нещата от живота” пари не се изкарват, но пък тука имаме един страхотен бонус.
Разбирай: Нямам пари за корупция, за наркотици и за тъмни сделки (муахахах).(Ако бях мъж щях да кажа и за курви, ама за жена някак не намирам синоним, но беше важно да го има ...за протокола). С две думи бедна работа - Чиста работа.
Подозирам за да не кажа, че съм сигурна, че тези неща в моят живот скоро няма да се променят.
Има нещо романтично в това да можеш да кажеш какво обичаш, какво мразиш, какво те дразни „ей така на никой”, но и на всички. Друг е въпроса дали е рационално...понеже изброените по-горе неща си ме вълнуват главно мен и лудата до мен и ангела и дявола в мен и психопата в мен. Ох! А обикновените хора страдат от обикновено раздвоение на личността. Каква скука!
И всички по-горе изброени живеят свой собствен живот, но и са свързани в сложни емоционални връзки.
Сблъсъка на ТИТАНИТЕ.
Опасна гледка за хора със слаби нерви.
Сега понеже много ми се спи си оставям една трохичка, да не забравя да разкажа няколко сценария (лично сътворено съюзилите се Титани в моята главица) за различни измислени пътища в моя живот. Плод на развинтена фантазия, научна фантастика и още нещо.....:)))

@музыка: grafa

20:08 

Cosmic Love

...Че вие виждали ли сте котка, която се интересува какво говорят за нея мишките?
При мен Винаги звучи музика ….. където и да съм.
Понякога пък си тананикам наум и си движа леко пръстите на краката…ей така в обувките. <УСМИВКА>
Иска ми се да я познавах по-отблизо, искам да мога да свиря на пиано или пък да композирам, но за МОЕ голямо съжаление господ ми е дал само едната ЛЮБОВ.
А аз дори и нотите не познавам…..<ВЪЗДИШКА>
Чувам хармонията…. В музикатаи …ТЯ може да ми даде крила, да ме развесели, да ме размечтае……………. да ме натъжи…

I feel you
Your sun it shines
I feel you
Within my mind
You take me there
You take me where
The kingdom comes…..

Depeche Mode, Остава, Placebo, Portishead, Город 312- с вас съм, когато депресията ме е обзела и дълбая дъното.
Godsmack, Within Temptation, Evanescence, LinkinPark, Three Days Grace, Disturbed, Prodigy, Slot, Линда, – Живея с вас, когато съм малко луда, или много бясна....или просто, когато съм се сетила, колко ви обичам....
Sade, Adele, Dido, Coldplay, Delerium, Chambao, Ellie Goulding, Florence and the Machine, Koop, Sting – с вас съм, когато съм нежна и добра, когато имам чувство, че мога да преобърна и спася света, когато ОБИЧАМ.......или мъничко съм тъжна



И думите, които обличат музиката ......................

Падаща звезда падна от твоето сърце и се приземи в очите ми.

Извиках силно, докато ги разкъсваше и ме остави сляпа.



Звездите, Луната, ти ги взриви

и ме остави в тъмнината.

Няма зора, няма ден. Винаги съм в здрача,

в сянката на сърцето ти.



И в тъмнината чувам твоя пулс

опитах се да намеря звука,

но тогава той спря и бях в тъмнината.

Толкова мрачна станах.



Звездите, Луната, ти ги взриви

и ме остави в тъмнината.

Няма зора, няма ден. Винаги съм в здрача,

в сянката на сърцето ти.



Взех звездите от очите ти и тогава направих карта

и знаех, че по някакъв начин можех да намеря моя път обратно.

Тогава чух сърцето ти да бие, ти също беше в тъмнината

и така останах в мрака с теб.




Взех звездите от очите ти и тогава направих карта

и знаех, че по някакъв начин можех да намеря моя път обратно.

Тогава чух сърцето ти да бие, ти също беше в тъмнината

и така останах в мрака с теб.



Звездите, Луната, ти ги взриви

и ме остави в тъмнината.

Няма зора, няма ден. Винаги съм в здрача,

в сянката на сърцето ти.



Звездите, Луната, ти ги взриви

и ме остави в тъмнината.

Няма зора, няма ден. Винаги съм в здрача,

в сянката на сърцето ти.

22:17 

lock Доступ к записи ограничен

...Че вие виждали ли сте котка, която се интересува какво говорят за нея мишките?
Закрытая запись, не предназначенная для публичного просмотра

URL
22:03 

Кога полудявам?

...Че вие виждали ли сте котка, която се интересува какво говорят за нея мишките?
Полудявам, когато не мога да правя това, което искам да направя!
Полудявам, и когато не мога да кажа това, което искам да кажа!
..И когато не мога да поискам това, което искам
и да дам, защото имам толкова много за даване.....
Мога само да мисля това, което искам да мисля, а от такива мисли наистина полудявам
И се чудя "аз ли съм или не съм"

А песента е страшна:)


01:02 

Да поплачеш:(

...Че вие виждали ли сте котка, която се интересува какво говорят за нея мишките?
Мислех си, че съм забравила да плача! Не съм:(
Не плаках от напрежението, което се изсипва върху мен напоследък...
Нито за нерешимите си проблеми
Поплаках си ей така заради себе си...от себе си...
Колко добре съм го казала:
"Просто някъде дълбоко в нас си живеем с надеждата, че за всяко нещо си има противоотрова, и като направим куп безсмислени грешки, започваме цинично да наричаме себе си опитни. Лошото е, че дори достигнали това ниво на опитност, осъзнали, че за някои неща няма противоотрова, абсолютно целенасочено си се тровим. Някакъв стихиен и безвъзвратен мазохизъм."
Е и...? Плаках, защото съм глупачка...и че ми се налага да живея със себе си!
И преди поне ми олекваше....


@музыка: Agnes Obel

CAT FOR LIFE

главная