• ↓
  • ↑
  • ⇑
 
22:52 

...Че вие виждали ли сте котка, която се интересува какво говорят за нея мишките?
Обича тя бутикови парцалки
Живее за флиртове и свалки
Следи си всекидневно силуета
И винаги е на строга диета
Задължително е „оригинално” парфюмирана
И е адски, страшно ангажирана
Фризьор, фитнес, солариум
Мъжете?! - за нея са рибки в аквариум
Сваля тя големите си очила
И от кого сега са тези цветя?
Отмята коси и устни цупи
Пак от някой глупав вълк Лупи
Секси скръстени крака
Мартини с маслинка в ръка
Изказва "компетентното" си мнение
Стои до него като украшение...

22:04 

...Че вие виждали ли сте котка, която се интересува какво говорят за нея мишките?
Отдавна вече не пасеш трева
И нищо не правиш просто ей така
Само на сигурно залагаш
Своята воля обезателно налагаш
Всичко опира само до интереса
Душата е само димна завеса
Гроб изкопа, а после си като немите
Свещ палиш и плачеш с опечалените
Ще стрелям на месо, ще те смажа
Като муха между длани ще те размажа
Щом си решил да си подъл ще плащаш
Ще те плюя и газя щом с мен се захващаш

21:57 

...Че вие виждали ли сте котка, която се интересува какво говорят за нея мишките?
От край време си с перфектно зрение
Мистър „непринудено поведение”
Дали ще ти помогне развитият ти нюх
Или ще се усъмниш в своят слух

Защото смятам да ти кажа
И този път да замълча ще ти откажа
Не ме е страх да те осъдя
С истината – тя е твоята присъда

Как така аз всичко осъзнах
А теб да науча – не можах
В моят телевизор не е проблема
От тази мисъл сега съм озарена

Тялото ти от сплави и метал е смес
Намери си „желязна” красавица
Пий една чаша студена грес
Вдигни я за наздравица

Архив - 30.06.2008

@музыка: Невена Цонева - За тебе песен нямам

21:49 

...Че вие виждали ли сте котка, която се интересува какво говорят за нея мишките?
И така, ядем, пием и продължаваме да живеем. В болест и здраве, в богатство и бедност, щастливи и не чак до там. Гоним високи цели, изкачваме високи върхове, завиваме по остри завои. Спираме понякога на спирка „Любов”, на гара „Осъзнаване”, на летище „Болка”, а понякога ги подминаваме със завидно равнодушие. Настаняваме душите си в пет звездни хотели, издържали най-тежката категоризация на обществото, но не ги питаме „Тук уютно ли ви е”? От страх не ги питаме, защото знаем какво ще ни отговорят.
Той чака от другата страна на светофара. Тъкмо мисли да пресече и светва червено. Стои с вдигната глава, но не гледа на никъде, просто чака. Поглежда часовника си. Такъв човек, като него не може да е лишен от ориентир във времето, личи, че е прекалено скъпо за него. На пръв поглед се слива с тълпата, но ако задържиш поглед малко по-дълго виждаш, че нещо не е наред, не разбираш какво, но усещането си остава. Леко си разхлабва вратовръзката, поглежда пак часовника, изпъва леко ръце, сякаш е облечен в нещо, което не му е по мярка. Светва зелено и той тръгва уверено към колата си. Качва се, но не потегля, просто стои и не помръдва. После със силен замах ударя кормилото и тръгва с мръсна газ.
Тя душата не държи да се храни със сребърни прибори, не държи и на скъпа климатична инсталация, от която не може да разбере дали е топло или студено. Нито на скъпи, но тесни костюми, колани, обувки, нито на тежки парфюми. Тя душата вече има чувството, че всеки ден я водиш на театър и много държи да разкараш тая скапана табела „Образцов дом”!

Архив 11.05.2008г.

@музыка: Хотел две завзди

21:40 

...Че вие виждали ли сте котка, която се интересува какво говорят за нея мишките?
По едно време исках и ти да си труп, но сега стоейки над безжизненото ти тяло не изпитвам нищо. Когато по вените ти течеше топла кръв, всяваше в мен ужас. Колко пъти отстъпвах крачка назад, за да се предпазя от огъня и острия ти меч, виждах очите ти как ме дебнат в тъмното. Ти се спъна и се прободе със собственото си оръжие, стана жертва на собствената си сила, отрови се от собствената си отрова, удави се в собствената си омраза. Така умират всички чудовища, рано или късно.
Като се обърна назад виждам, че пътя ми е осеян с трупове. Някога много отдавна си мислех, че мога да се надвеся над всички и да се посмея иронично, че мога да бръкна в пресните рани и да гледам как се мъчат, но нито веднъж не го направих. Те умират още преди да се родят, там още в утробата, слепи, без сърца, без души. Няма да се обръщам назад. Тръгвам сега, пред мен има зелена неутъпкана трева, цветя, пеят птички, а те са просто едни безинтересни трупове на лъжи. Оставям ги на гарваните, враните и лешоядите.
Миналото, спомените, всели и недотам такива. Там са счупените и сбъднати мечти, атомните войни и тихите революции, простената вина, преглътнатата горчилка, високоволтовите разговори, светкавичните преврати. Там са залезите и изгревите, вдишванията и издишванията, хилядите удължени мигове в съзнанията ни, неподвластни на никакви времеви закони.

Архив 27.04.2008г.

@музыка: Ирина Флорин - В трето лице

21:29 

...Че вие виждали ли сте котка, която се интересува какво говорят за нея мишките?
Най-трудно от всичко се научих да отказвам. Съгласието ми с всичко, опитите да угодя на всички, на всяка цена доведе до натрупване на пасивна агресия. И когато най-малко очаквах, от високото напрежение инсталацията ми гръмна. Изгорях всичко, което се намира в близост до мен и отрових с пушек невинни хора. Всъщност излъгах в началото. Не съм се научила да отказвам, или поне не докрай. Имам навика да се поставям на мястото на другия и да погледна от „неговата камбанария”. Често дори правя компромиси и мога да правя крачка назад. Понякога трябва да преглътнеш, колкото и да ти е горчиво заради общия интерес. Но разликата е, че го правя по мое лично желание и усмотрение. Започнах отначало, научих се да надушваш манипулатора отдалеч. Знаех, че е премисля ходовете ми с поне с три, четири напред и има ответен удар на всеки опит за решаване на въпроса, „без да си цапаме ръцете с кръв”. А той търси кръв, храни се с кръв, не се приспособява към средата и нейните норми, а напротив държи да наложи неговите, за да задоволи собствените си потребности. Ако кажеш „НЕ” на манипулатора той не приема, че е загубил играта, a смята, че не е минал „нивото”, нахъсва се още повече и сменя стратегията. Търси слаби места, пукнатини, в които да се загнезди, да се наложи и контролира. И тогава е време да се пролее кръв „Като не щеш мира на ти секира”. Обръщаш страницата и започваш да налагаш себе си, защитаваш собствените си интереси и права.
Душата на манипулатора е импотентна. Там, където би трябвало да е сърцето му има монтиран радар. Той улавя пасивността и инертността в заобикалящите го и ги подчинява, управлява ги, вкарва ги в собствения си филм и се изживява, като велик режисьор. Не можеш да го видиш с просто око, изкача от всеки ъгъл, но е маскиран, напудрен и парфюмиран. На лицето му има изкуствена усмивка, а в мозъка има имплантиран нечовешко комбинаторски интелект. Държи се галантно и джентълменски, дава ти наклон, без да се усетиш, а ако му противоречиш дига сто думи в минута, без да ти позволи дори да дишаш и накрая ти вменява вина и изкарва от теб отрицателен герой. Аз тая роля няма да я играя. Аз съм щатен актьор в собствения си късометражен филм и сама ще си го режисирам, спонсорирам и продуцирам.


Архив 19.04.2008г.

@музыка: Д2 - 6

21:12 

...Че вие виждали ли сте котка, която се интересува какво говорят за нея мишките?
От обратната страна на луната
Температурата е под нулата
Прехвърчат снежинки черноснежни
Затрупват пътищата безнадеждни
Ще намеря клетка с катинар
Ще сложа шифър с тайна комбинация
Затвор за мисли
Лишени от мотивация

Рисувах твърде много откровения
Танцувах с вътрешни съмнения
Смесвах черното с бялото
И винаги спазвах обещаното
Пътеводители жестоки са
Вятърът и течението
Гледам във всички посоки
И не им зачитам мнението


Архив 17.04.2008г.

@музыка: Невена Цонева - Не Изчезвай

21:05 

...Че вие виждали ли сте котка, която се интересува какво говорят за нея мишките?
Ти всъщност си само аматьор
Дребен и неизвестен дубльор
Виждаш много лица и уж им говориш
Но друго не можеш освен да спориш

Ти си ниското на тревата
Мръсната утайка във водата
Ти си на всички „по-високи” в краката
Натегач си дребен и в червата

Че от рядка порода си се заблуждаваш
Смях във всички всяваш
И синя кръв във вените ти не тече
Просто си безмозъчно тъпо парче

Подлагаш крак на всеки ежедневно
Захлебваш на чужд гръб всекидневно
Не очаквай жокер „ помощ от приятел”
На остров „мръсен номер” ти си откривател


Архив 12.04.2008г.

@музыка: Криста - Това, което искаш

20:58 

...Че вие виждали ли сте котка, която се интересува какво говорят за нея мишките?
Зрителна измама
Ловък крадец
Пренабит номер
Сериен лъжец

Рядка кръвна група
Специален режим
Отровна целувка
Огън без дим


Дилър на смисъл
Две дози за мен запази
Трансплантация на мисъл
Режисирани сълзи


Архив 01.04.2008

@музыка: Лора Караджова Моя собствена игра

20:52 

...Че вие виждали ли сте котка, която се интересува какво говорят за нея мишките?
Така се делим ние хората-на страхливи и смели. Страхливите цял живот живеят по-правилата, бързат за някъде, а това някъде всъщност къде е - там, където искат или там, където трябва... Обещаваш си, а после няма време дори и за това! Или надай си боже да изпълниш някое обещание си казваш-това пък сега за какво ми беше?

Пълно е с хора, в които няма човеци, това ме плаши, страх ме е да не стана като тях! Зомбита, които обикалят като неуправляеми електрони... Изгубени...Свързващи се с други елементи от материалния свят-aмбициозните с амбициозни, лешоядите с лешояди, всички претендиращи за власт, и не осъзнаващи нещастието си, захвърлили сърцата си на далечни планети, живеещи с бремето на погрешно придобити тези на една разпадаща се система, вярващи в тях и не осъзнаващи, че са само прах във вятъра!


Архив 26.03.2008г

@музыка: Маги Джанаварова Ft Миро Светът е МОЙ!

20:43 

...Че вие виждали ли сте котка, която се интересува какво говорят за нея мишките?
Няма лекар, който лекува безсилие, нито пък лекарство.
Безсилието го захвърляме в подземието на двореца, редом завързано с тежки вериги, до лошите спомени и тайните ни. Там е затворът за страхове.

Отбранителната система на съзнанието.

Страховете стоят в тъмното, но можеш да видиш светещите им очи. Хранят сe с осколките от разбитите части на живота и пият сълзи, не очаквай да умрат!

Архив 23.02.2008г

@музыка: Миро - Август е Септември

20:34 

...Че вие виждали ли сте котка, която се интересува какво говорят за нея мишките?
Това е моят въображаем път. Вървя го ръка за ръка със съвестта! Тя се е родила на пътя даже преди мен и може би ще го върви до края на вечността! Тя е мъдра, но понякога е голяма досадница! Сръгва ме в ребрата в най-неподходящите моменти, дърпа ме настрани да водим дълги разговори. Вика и крещи, хвърля незахаросани истини в лицето ми. Тя иска винаги да е над мен, винаги да е права и се обосновава с дяволски добри доводи. И никога няма значение какво мисля аз, защото Тя е господарка на пътя ми.
И съм обидена, много съм обидена, че ме накара да вадя от пълните ми с мечти джобове и да плащам нейните сметки! Но вече не се стремя към победа, защото не искам Война, защото Тя е прекалено амбициозен враг! Засега! PEACE!

Архив 16.02.2008г.

@музыка: Графа - Враг

20:22 

...Че вие виждали ли сте котка, която се интересува какво говорят за нея мишките?
Толкова ли можеш? Да избягаш,
да се удавиш, да се подпалиш?
Толкова ли можеш?
Да замръзнеш, да изтлееш?
Толкова ли Не можеш да се измериш,
и да видиш,че си пуст и все един и същ
Толкова ли можеш?
Да се заключиш-ненаучен, да се предадеш
И на всичката отрова ти да се дадеш?
Може да е късно утре вече
да правиш равносметка
на това на което Сам се обрече
И не се оправдавай със съдбата!
Моля те недей!
Докато не си готов да си платиш цената
Слънце на твоята улица не ще изгрей!


Архив 13.02.2008г.

@музыка: Антибиотика - Не искам..Не мога

20:00 

...Че вие виждали ли сте котка, която се интересува какво говорят за нея мишките?
Някъде по дългия път на дъгата губим цвят - ставаме сиви, предсказуеми, праволинейни - киселинните дъждове отмиват цвета ни!
Студено ли ти е?
Искаш ли да се стоплиш?
Може, но трябва да си готов да изгориш нещо от себе си! Ако искаш да се стоплиш ще трябва да гориш на кладата! А като стане прекалено горещо ще се наложи да излееш хиляди сълзи, за да загасиш огъня. Но не и прекалено много, за да не ръждясаш!

Толкова искаме да опитаме от всичко, което ни предлага живота, че нямаме време да се замисляме за последствията. Просто някъде дълбоко в нас си живеем с надеждата, че за всяко нещо си има противоотрова, и като направим куп безсмислени грешки, започваме цинично да наричаме себе си опитни. Лошото е, че дори достигнали това ниво на опитност, осъзнали, че за някои неща няма противоотрова, абсолютно целенасочено си се тровим. Някакъв стихиен и безвъзвратен мазохизъм.

Такива сме ние хората едни неблагодарници, искащи все повече и повече, всепоглъщащо алчни, зомбирани, животонеграмотни! Нищо повече от едни потребители, на всичко що ни се предоставя на тая планета.

Програмираме сърцата си да не туптят, когато не искаме, да не изтласкват големи количества кръв към мозъка, за да сме в кондиция! И накрая ни писва! Идва утре рестартираш и дилиит на всичко дето не ти се нрави и започваш отначало. А като не става... боли като осъзнаеш, че си за Pre_inst!

Архив 12.02.2008г.

@музыка: Ирина Флорин - КАРМА

19:51 

...Че вие виждали ли сте котка, която се интересува какво говорят за нея мишките?
Не смея да плача в тази пустиня, защото
сълзите ми тук са много ценни, мечтите са мираж, защото и съвестта ми мълчи
пред разбитите врати на истините, в които не искаш да вярваш, защото живота
понякога не е подарък, а скъп каприз, за който плащаш със страдание и болка.


Архив / 12.02.2008

@музыка: Йоана - Игра

22:10 

...Че вие виждали ли сте котка, която се интересува какво говорят за нея мишките?
Тик – так... тик – так времето равно отмерва секундите ....
Преди беше прост механизъм и всичко, което се изискваше от него беше да тиктака...
Сега си има лампичка, която свети в тъмното, хронометър и малък вграден компас. Разглобяван е хиляди пъти на съставните си части и е започвал пак да работи „почти като нов”.
Технологиите бързо се развиват, при всяко разглобяване получава ту удароустойчивост - ту някоя друга аларма за разкош.
Времето минава – не можеш да го догониш.
Можеш да го разпилееш, да го изгубиш, но никога да го спреш, върнеш или притежаваш.
Ние сме просто затворници на четвъртото измерение.
Толкова е просто....
.....толкова, че чак ти иде да събереш всичко и да го изхвърлиш. Разделно-разбира се. Сълзите в очите и разбитите сърца отделно от илюзиите, лъжите в никакъв случай заедно с вярата и убежденията и добрите намерения.
.........Не знам колко време е изминало,
само знам, че сякаш е вечност...

CAT FOR LIFE

главная