• ↓
  • ↑
  • ⇑
 
11:15 

...Че вие виждали ли сте котка, която се интересува какво говорят за нея мишките?
Какво съм спечелила, като съм се задълбочавала във всичко? Само и единствено-яд към себе си, че го правя и по-малко на всички безхаберни, които за разлика от мен са щастливи. Когато човек има празноти се опитва да ги запълни с думи. Обяснения, извинения, откровения и всякакъв такъв тип подобни словоизлияния. Kолкото по малко се задълбочаваш и повече позволяваш да си елементарен в мисленето си пропорционално по-щастлив.

@музыка: ГАЛЯ ДРУГАТА ЧАСТ

@настроение: Изморена

23:09 

...Че вие виждали ли сте котка, която се интересува какво говорят за нея мишките?
А колко хубаво щеше да бъде да знаем, какво притежаваме преди да го изгубим.




00:31 

...Че вие виждали ли сте котка, която се интересува какво говорят за нея мишките?
Харесвам песента..., а текста е на Ваня Щерева

В неповторим свят ме отнесе за миг
Беше красиво, нали
Точно като на филм
Необясним, трескав и неподреден
Разклати покоя във мен
Утре дали е ден
Не, нее, да губя себе си не искам
Не, не и теб.
Как да изпея,
Няма знак, и няма име
Не навреме те обичам.
Ще напиша "Личен код любов - заличен

Толкова ли кратък е филма за мен?
Краят пълзи уморен
Утре дали е ден
Нямам очи, вече не виждам нищо
Намам мечти, мразя и тях, и всичко
Губейки те, себе си не познавам
Губейки те, някакси ослепявам

@музыка: Ирина Флорин - Код Любов - ЗАЛИЧЕН

00:01 

...Че вие виждали ли сте котка, която се интересува какво говорят за нея мишките?
Ако осъзнаеш нещо глупаво, което си направил би могъл да го наречеш УРОК!
Ако не го осъзнаеш...
Би могъл да се наречеш Глупак.

19:10 

...Че вие виждали ли сте котка, която се интересува какво говорят за нея мишките?


18:49 

...Че вие виждали ли сте котка, която се интересува какво говорят за нея мишките?
Понякога си мисля за обичайните неща. Преигравам ситуации от изминалият ден. Дали една погрешна дума може да изплете съвсем различна съдба? Вярвам, че може.
И това ме убива.
Понякога си мисля, че това, което ми се случва е житейски урок, който ме подготвя да издържа на по-големи изпитания.
Това ме успокоява.
А понякога си мисля за утрешния ден.
До 2 през нощта!
...А понякога... понякога се потапям в друг свят.
Там всичко е светло, никой не лъже и не е егоист. Земята е осеяна с цветя, а небето винаги е чисто и синьо, хората се усмихват и ми казват „здрасти” даже без да ме познават.
И всички са ужасно щастливи.
И винаги звучи музика.....
И на никой не му е скучно...
Там имам къща с градина и хамак, и голям люлеещ стол на верандата.

Архив/17.11.2009

18:39 

...Че вие виждали ли сте котка, която се интересува какво говорят за нея мишките?
Били сме много неща преди да станем хора! Или поне така разправя Дарвин!
Защо хора?
Ами другите живи същества наричаме животни, понеже сме по-интелигентни, по-разумни и най-главното имаме съзнание и чувства. Те животните имат само инстинкт за самосъхранение, хранят се, спят и се размножават.
Не, не... не че ние не правим тези три неща, но не просто се размножаваме, ние правим любов.
Какво е любов ли?
Мъдреците казват, че любовта е...
Какво?...
Аз ли какво мисля?
<Въздишка>.......
Мисля, че любовта е, като нас самите... преди да я намерим НЕ трябва да се страхуваме, че може нещо да изгубим.
Да после можем да я изгубим, да я погребем, да правим дисекция на трупа и, да леем горчиви сълзи на гроба и! Но това после...
Мисля, че е и като децата. Никога не е на време! Никога не сме готови!
И е като цигарата...палиш я...пушиш...и накрая гасиш! Можеш да я изгасиш и преди да си я изпушил...може после пак да я запалиш, но някак не е същото!
И мисля, че трябва да я има... за да ни извини за всички глупави и безсмислени постъпки, които правим в живота си.
Защото... ние сме Просто ХОРА!
Трябва само да има в какво да вярваме, за да продължим напред!
Света ни е прекрасен!
Разбираш ли?...
Има дни, в които всичко е светлина. Дори и най-незначителната усмивка, дори и един единствен бегъл поглед. И живота ни е музика. И се усмихваме на отражението в огледалото, защото можем да сме щастливи само от една единствена мисъл. Тя ни стига. Да!
Тя ни трябва! Без нея не можем да се гмуркаме в сивотата на деня.

@музыка: Мария Илиева - Думи

15:18 

...Че вие виждали ли сте котка, която се интересува какво говорят за нея мишките?
Миговете не продължават вечно. Изпуснеш ли мига веднъж той не се връща. Изпарява се и остава само мисълта за това „Какво щеше да бъде?”.
Минаваш и хвърляш един бегъл поглед, после още един.
Изглежда, че си щастлив. Там в изпуснатия миг с тази изправена стойка и звънкия смях.
Чуваш туптенето на сърцето си, то те обвинява, защото си виновен.
Пред него си виновен.
Коя цигара ще ти даде отговор?
Или този отнесен поглед-сякаш в далечината?
Или малкото алкохол останал накрая на чашата?
А дъжда вали, звука на капките отеква в ушите ни. Надвесени над локвите на изгубените мигове чакаме отговорите, а те се пълнят ли пълнят, а отговори няма.
Мога да ти го нарисувам и да го изпея. Ще стане хубава картина и мелодична песен.
Мога да те накарам да го докоснеш и усетиш, да го посоча с пръст там високо в небето.
Мога да те накарам да намериш смисъл дори и да не виждаш нищо, защото не е нужно светлината да избоде очите ти...понякога са нужни само няколко светулки!
Ослепителния взрив на няколко светулки.
Няма да можеш да нарушиш мълчанието и ще искаш мига да продължи вечно... да останеш там.
Но ти можеш сам!
Не си ли ти счетоводителя на пропуснатите мигове?
Психоаналитика на обърканите мисли?
Патолога на убитата любов?
Програмиста на собствения си живот?
Не си ли ти инженера на собственото си щастие?

15:14 

...Че вие виждали ли сте котка, която се интересува какво говорят за нея мишките?
Искам земята да се отвори и да потъна дълбоко в нея.
Да забравя за всичките си унижения, безбройните си грешки.
Искам да изтрия всички неловки моменти, всеки саркастичен коментар и лицемерен поглед.
Искам да получа всички прошки, да пратя всички не изпратени писма и да довърша всички недовършени изречения.
Искам отговори на всичките ми въпроси и решения на всичките си проблеми.
Искам да задраскам с големи червени линии всичко, което ме е наранило и да хвърля кофи с цветна боя върху цялата ми тъга.
Искам да изгоря на пепел всяка несправедливост и да скъсам на малки парченца всички грозни лъжи и да извадя от калта честността.
Искам това, което не може да се види и пипне.
Искам МИР на тази земя, такъв, какъвто никога не е имало.
Искам да изчезне всичко, от което се налага да извръщам поглед.
Искам да умра от любов, не ме е страх...страх ме е, че може да преживея без нея дълго!
Страшно не то, что ты умрешь без любви, а что ты проживешь без нее.. так долго, долго......

14:55 

...Че вие виждали ли сте котка, която се интересува какво говорят за нея мишките?
Колко сме глупави хората. Водим войни, студени, атомни.
Вървим и разрушаваме повече, отколкото строим.
Вземаме повече отколкото даваме, изгаряме, без да потушаваме.
И се оправдаваме с живота, търсим причините извън нас, сякаш някога са били...
И си измисляме демони и врагове, чоплим в стари рани и се плашим от отдавна умрели призраци.
И се надъхваме ден след ден, че нищо не зависи от нас, тъпчем на едно място, чакаме някакъв вятър на промяната да духне и да промени кардинално нещата, които не харесваме, без дори да си мръднем пръста,
защото вярваме в заровете на боговете,
а ние самите не играем хазарт.
Страхуваме се да не загубим!
Може и да спечелим, но може да проиграем всичко...
Прекалено много стоим на кръстопът,
прекалено много ни е страх от неизвестното.
Стоим, парализирани и хипнотизирани, не търсим мира и не търсим баланса даже себе си не търсим, защото ни е страх, че ще се открием.
Вървим напред, без да се оглеждаме нито в себе си нито в другите, прескачаме, каквото ни се изпречи на пътя при нужда го сгазваме или то нас.
Слагаме безброй щитове, защото ни е страх от изстрели и рани, които и без това са вече в повече,
а и от време навреме понаболяват.
И светлината лека полека започва да угасва, звука се чува все по тихо, цвета избледнява...
течението ни носи и всяка следваща секунда е изгубена ...докато не решим да хвърляме зарове.


Архив 09.10.2008г

@музыка: Ирина Флорин - Докога

14:46 

...Че вие виждали ли сте котка, която се интересува какво говорят за нея мишките?
Сам на пътя се роди
Ще си пак сам на неговия край
И ще излееш хиляди сълзи
Но ще си себе си докрай

Никой не те пита
От причини никой не се интересува
Цената само ти я знаеш
Потребителят само купува


Архив 05.10.2008г

14:37 

...Че вие виждали ли сте котка, която се интересува какво говорят за нея мишките?
От съня ми се откъсна,
а как не исках да я пусна
Черна мисъл в картина
Молеща да е моя любима
От пепелта пак се надига
Да я изгориш - просто не стига
Сливат се сиви цветове и звук
Скърца и преследва ме напук
Тиха лудост нахална
Вик и страх вече банален…
Със сетни сили сега я гониш
Но винаги ще я помниш…..


Архив 28.09.2008г.

14:28 

...Че вие виждали ли сте котка, която се интересува какво говорят за нея мишките?
Как се случва, кога порастваме? Когато разберем, че ще умрем ли? Това беше цитат от някой филм, не си спомням обаче кой. Баба ми каза „ти си вече голяма”, малко преди да мине на морфин, седеше, пушеше и пиеше кафе. Обичаше живота, не само го обичаше, но го консумираше и взимаше всичко, което може от него. После той и го отне! Да той, който го отне и на дядо години по късно. Туморът, загнездил се там някъде в тялото, пулсиращ и действащ за нашето разрушение, объркващ системите на целия ни организъм докато не се бъгнат и край. Точка! Всичко свършва!
Не обичам погребения, не обичам некролози, не обичам да гледам първата шепа пръст хвърлена върху ковчега, обръщам се, но пък чувам звука, ужасен, зловещ... Небето е тъмно сиво, мрачно, прелитат бели снежинки около черната ни мъка. Не искам да минавам по малката пътечка около всички гробове, не искам да гледам камъни със снимки на умрели хора. После, който е гладен яде, пие и се смее, защото „това е животът”. И после посрещаш новата година, защото е 31 декември. Честито! Стоя и гледам в точка. Майка ми говори някакви глупости, несвързани. Не искам шампанско, не искам нищо... да знам, че е нова година... и да знам, че лошото остана в старата, да знам, че дядо така искаше и да знам, че беше събрал пари за погребението там в оная дървена кутийка под дрехите му...всичко знам...вече съм голяма...

Архив 21.09.2008г.

14:23 

...Че вие виждали ли сте котка, която се интересува какво говорят за нея мишките?
Тежък трафик на грешни мисли

Разчертан график, шумен, безсмислен

Превишена скорост, невярна посока

ПТП концентрация – висока

Хлъзгава настилка, халогенна светлина

Добре дошли на магистрала Жена:):):)



Архив 16.09.2008

@музыка: Нели Петкова

14:19 

...Че вие виждали ли сте котка, която се интересува какво говорят за нея мишките?
Душата устремена към безкрая и сърцето няма свян
Мястото ми не е в рая - определено не е там
Чудя се страницата или гърба си да обърна?
Плувам към дълбокото, а дали ще мога да се върна?
Мисля - на кръстопътя… точно в неговата среда
Лежерно - сякаш имам цялото време на света
И пак ще оцелея - това го мога най-добре
А тя реката на времето всичко отнесе


Архив 13.09.2008г.

@музыка: Нели и Слави

13:54 

...Че вие виждали ли сте котка, която се интересува какво говорят за нея мишките?
Да казваш истината винаги е било най-лесно. Лъжата обикновенo се търкулва, като снежна топка и повлича всичко след себе си, докато стане огромна, и разруши всичко, което е по-пътя и. Обаче хората продължават да лъжат, за това, което са или за това, което не са, защото имат твърде много комплекси или от чувство за малоценност или обладани от мания за величие или просто от обикновено чувство за вина.

Вървим по едни и същи улици и дишаме един и същ въздух, донякъде имаме подобни проблеми, над нас грее едно и също слънце, вали ни един и същ дъжд и ни духа един и същ вятър, но слава богу сме различни.

Всички сме изкривени, кой повече, кой по малко, но напоследък ми се струва, че на някои хора им стана прекалено „гъвкав” морала. Вярно, че всичко е опорочено СЪС или БЕЗ нашето съгласие, СЪС или БЕЗ нашата намеса, но в момента в който започваш да усещаш, че не се замисляш, а просто го приемаш за нормално, значи нещо не е наред... МАЙ?!!!

13:39 

...Че вие виждали ли сте котка, която се интересува какво говорят за нея мишките?
Глупав страх промъква се и слива се с кръвта
И днес няма да кажеш „Е и - какво от това”?!
Пълзи градът по безкрайна спирала
Малки мравки бързат към финала
Зад бетонните стени се крие студ метален
Привкуса на лъжа и фалш е отровно фатален
Всичко наоколо е в период на разпад
Мъртви цветя са осеяли пътя назад
Какво носи новият ден? - тежко е надвиснало небето
Опънати нерви-скоро всичко ще бъде отнето
Мрачни сенки пълзят от всяка страна
За да напомнят, че всичко си има цена
Дай ми ключа от тъмната стая и замълчи
Уморена съм сега да обяснявам - пък и ми горчи
На съня в хладната прегръдка съм на самотния кей
Все что не убивает нас сегодня
Завтра сделает сильней


Архив 23.08.2008

23:25 

...Че вие виждали ли сте котка, която се интересува какво говорят за нея мишките?
Имаше един единствен момент във „Девет седмици и половина”, в който се осмисля целият филм. Май се осмисля целият живот...
Да уловиш момента, независимо кой си и къде си, независимо дали си художник, актьор, музикант или дори човек, който няма допирни точки с изкуството. Да можеш да израснеш, да се научиш кое е важното, да пресееш всичко останало, и в дланите ти да остане само то, дори и малко като семенце, но истинско!
Трудно ми е, когато е нелогично. А то е-много често. И няма за какво да се хвана, няма как да обясня, нямам мисъл и аргументация. Блъскам ги тия мисли хаотично в главата си и изводи няма, няма виновни, няма наказани, няма и герои. Така става понякога, търсейки смисъла и логиката забравям за момента.
Животът е скроен толкова непохватно, има толкова много нужди и липси. Има толкова много несподелени мигове, залези, изгреви. Има толкова много слепи, и още повече глухи. Има толкова много”изглеждащи”, но кухи неща, и куп логични, но пък толкова безсмислени.
Глупаво е, че я търся и по-хоризонталата и по-вертикалата, и във въздуха витае глупостта. Но сме така устроени все да търсим отговори, обяснения, изводи, теореми, аксиоми и решения. И ако може да са по-прости! Да не затормозяват мозъка, съзнанието, душата...
Има и студени дни, всичко е сковано в лед, но на мен ми е толкова топло има и ужасно горещи, но аз умирам от студ. И логика няма за нищо!

Архив/09.08.2008

23:13 

...Че вие виждали ли сте котка, която се интересува какво говорят за нея мишките?
На прашният път седи малка фея
Краката и - до колене са в кал
Недей да гледаш към нея
Този поглед само би натежал
Всеки иска от нея бяла магия
Любов в безоблачни небеса
Сложни уравнения са тия
Щом сама не вярва в чудеса

23:05 

...Че вие виждали ли сте котка, която се интересува какво говорят за нея мишките?
Тя те кара да летиш, но и бързо те приземява. Наказвате в ъгъла, кара те да се чувстваш страшно виновен, измъчва те и се присмива. Понякога пък е небрежна и много мила, дава всичко от себе си сякаш ще живее само в този момент тук и сега. Усмихва се, фамилиарничи, кокетничи, флиртува, а после пък те отминава сякаш никога не си съществувал. Тя е това, което те изпълва, осмисля, това, което ти дава сили да продължиш напред, това, което те кара да се будиш всяка сутрин. Липсата и те кара да се чувстваш празен. Всеки път и избор ти се струва грешен и безсмислен, защото не я срещаш. Тя никога не те пита дали си готов. Изчезва точно толкова бързо, колкото се е появила, а друг път те следва като сянка. Понякога я разбираш, говори бавно на срички, движи се бавно, а друг път всичко „се губи в превода”. Случва се да е уморена или болна, често неизлечимо..., но ще дойде друга може би... Не можеш просто да избягаш и да се скриеш, почакай тя ще дойде... Може пък да е истинската...

Архив 22.07.2008г.

@музыка: Памуковите облаци-Мастило

CAT FOR LIFE

главная